Георги Димитров
започва да учи цигулка при известния цигулков педагог Б. Розенберг. През 1971г. завършва Българска държавна консерватория - София, със специалност оркестрово дирижиране при проф. Влади Симеонов и цигулка при проф. М. Балкански. Специализирал е при Евгени Мравински и Арвид Янсонс в Санкт Петербург.

От 1972 до 1981г. е диригент на Пловдивска филхармония, а от 1981 до 1985г. е главен диригент на Русенска опера. До 1990г. е директор на Русенска опера, както и диригент в Софийска опера. В периода 1990-1995г. е диригент на Симфоничния оркестър на Република Сан Марино. През 2004г. е награден с най-високото отличие на Република Сан Марино - Кавалер на ордена "Санта Агата".

Дирижирал е всички български оркестри и е канен като гост-диригент на редица известни оркестри и оперни театри в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания и др.

Внушителният му репертоар включва симфонични произведения и оперни заглавия, премиерни изпълнения на творби от К. Илиев, С. Пиронков, Л. Николов, Кр. Кюркчийски и др.; Шостакович, Брукнер, Малер, Шьонберг, Бърнстейн, Прокофиев; впечатляващи постановки на "Набуко", "Аида", "Травиата", Бал с маски", "Отело", "Дон Карлос", "Риголето" и "Трубадур"от Верди, "Бохеми", "Тоска" от Пучини, "Норма" от Белини, "Любовен еликсир" и "Лучия ди Ламермур" от Доницети, "Селска чест" от Маскани, "Дама Пика" от Чайковски...

От сезон 1995-1996г. Георги Димитров е Музикален директор и Главен диригент на Пловдивска филхармония, впоследствие на Оперно-филхармонично дружество - Пловдив и реализира множество проекти, турнета в страната и чужбина, както и откриването на Европейския месец на културата, предавано директно по Евровизия.

От 2000г. Георги Димитров е Главен директор на Оперно-филхармонично дружество - Русе, а от сезон 2005-2006г. е Директор на Оперно-филхармонично дружество - Пловдив.

В-к "Култура" - брой 22, 08.07.2007г. , София
"Софийски музикални седмици – критическият избор", Боянка Арнаудова

"... Че Георги Димитров е майстор на оркестровия звук и на ансамбловостта, е известен факт, но мисля, че е особено ценен като интерпретатор на Шостакович и Прокофиев. Дълбочината на разработката, обхващането и организирането на формата, която в Симфония концертанте е толкова мозаечна, но същевременно и логично развиваща се, украсена с много допълнителни звукови фрагменти, солистът, диригентът и оркестърът пресъздадоха внушително..."

В-к "Култура" - брой 16, 27.04.2007г. , София
"Познатият и непознат Цемлински", Екатерина Дочева

"... към всичките качества на Георги Димитров бих искала да добавя и търпението на слуха да филира тембровите връзки, да извисява възможностите на фразата, което беше удоволствие да се слуша. Една дисциплина на фантазията, която всъщност въведе красотата в тази висша естетическа игра..."

В-к "Култура" - бр. 12, 21 март 2003г., София
"Песен за земята - знак за музикално възкресение", Екатерина Дочева

"Ако първата част бе насочена по-скоро към интерпретаторски реминисценции, втората част ни върна към днешната, сега и в момента, артистична мощ на един най-голям български диригент - Георги Димитров. Тук обектът на неговото творческо желание бе колосалната Симфония-кантата "Песен на земята" от Густав Малер...

... Естествена кулминация на изпълнението стана последната част "Сбогуване" - фантастично изстрадана от диригент и оркестър - с едно равнище на проникване в същността на драмата, от която те побиват тръпки. Финалът, в който музиката се слива с тишината бе "изпълнен" от публиката със секунди мълчание - един резонанс, който увенча цялото."

В-к "Утро" от 03. 05. 2000г. - Русе
"Реквием" на Верди в концерт от европейска класа"

"Като че ли пълната зала очакваше топуспеха на този концерт - дежурните меломани бях в компанията на широк слушателски елит. Реквием на Верди зазвуча с творчески "изненади" от европейска класа. Спокойно бих причислил шедьовъра на симфоничния оркестър и хора на ОФД - Русе, и особено на диригента Георги Димитров към забележителните продукции на кабелния канал "Мюзик"...

... Светският характер на Вердиевия "монолог" се чувстваше в красивата кантиленост и пеещи речитативи, пределната изразителност на фразата "течеше" под диригентската палка с монументална релефност...Извисената театралност в музикалната визия на Георги Димитров асоциираше с безсмъртните опери на Верди, налагаше своите естетически мерки безкомпромисно и владееше до последния тон залата."

В-к "Култура" - бр. 45, 5 декември 2003г., София
"Завръщане", Екатерина Дочева

"...И все пак кулминацията на вечерта дойде във втората част с Петата симфония на Шостакович, чийто трагизъм днес като че ли съвсем не ни е чужд, дори много по-близък, отколкото във времената, когато се разказваше колко е оптимистична. Дълбочината на диригентската концепция получи своя ответ от оркестъра...
Беше направо жестоко от гледна точка на оголването на емоцията. Сложен музикант е Георги Димитров. Голям и драматичен! И истински почтен - по отношение на таланта си, на културата си, на опита си. И най-вече по отношение на музиката."

В-к "Зюдкуриер" - Баден-Вюртенберг, Германия - 15 ноември 2005г.
"Опияняващо - омагьосващо - очарователно"

"Още в началото трябва да споменем българският гост-диригент Георги Димитров, който поставя себе си и своето превъзходно дирижиране винаги в служба на процъфтяващата под неговите ръце музика, показа с оскъдни движения най-необходимото и подрежда, за да инициира със своя "инструмент" - оркестъра, светове от звуци и да потопи слушателите в едно нереално удивление...

... Димитров доказа във втората част на концерта с интерпретацията на Пета симфония от Чайковски, че той може и знае как да направи от оркестъра на Констанц едно истинско музикално цяло, от което може да изтръгне всички музикални ефекти..."

В-к "Култура" - бр. 1, 11 януари 2007г., София
"Новогодишният фестивал - оперното събитие", Светлана Димитрова
НДК - София "Бал с маски" от Верди - гостуване на ОФД - Пловдив.
Диригент - Георги Димитров

"Започвам с най-важното - Георги Димитров на пулта....Майсторство струеше от всяка фраза - в оркестъра, в ариите, в дуетите. Мащабни сцени, приглушени пианисими, прокрадващи се теми - на любовта, на заговора. Всички трябваше да се подчинят на магията, която извайваха ръцете на диригента. Стоях и омагьосано го следвах и аз, и завиждах на публиката в Пловдив, че може да го слуша по-често...

...В юбилейното издание на фестивала бих поставила на челно място тази вечер..."

- Назад -